Съева дупка

пещерни забележителности

пещера “Съева дупка”

Пещерата е разположена в близост до село Брестница – в един от най-типичните карстови райони на нашата родина – Панежкия. За да стигнете входа на пещерата и да се потопите в океана от пещерни забележителности, трябва да завиете на дясно от селото и да се движите по течението на река Вид. След 2 км ще стигнете до стъпала, които водят до входа за посетители.

(ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКО ЗА ТУРИСТИЧЕСКАТА РАЗХОДКА ИЗ ПЕЩЕРА СЪЕВА ДУПКА)

Село Брестница е разположено в Панежкия карстов район. Варовиците изграждат ядрото на издигащата се на изток Батулска антиклинала.

В северния край на този район блика един от най-големите карстови извора в България – Глава Панега, който е обявен за природна забележителност. Втория по дебит карстов извор в България. Водата му е млечно зелена, нарича се Горното езеро. Над езерото в скалите зеят отворите на две пещери – Малката (горната дупка), Голямата (долната пещера). Скалните откоси са обрасли със здравец  и бръшлян. Водите на този мощен карстов извор идват от село Гложене. 50% от водите на извора постъпват от р. Вид, а останалите от дъждовните води.

Най-дългата в България пещерна система свързва река Вид с извора Глава Панега.

Разходка в пещерата

пещерни забележителности в пещера Съева дупка

пещерни образувания

За многобройните туристи се организират пещерни екскурзии в недрата на пещерата, където посетителите могат да се запознаят с невероятните скални образувания и пещерни богатства на пещерата. За целите на подземната опознавателна разходка през 1967 година пещерата е облагородена, електрифицирана и осветена, изградени са метални стълби за безпроблемен достъп до едни от най-прекрасните пещерни образувания там. По време на пещерния тур преминавате през 5 последователни обособени зали, всяка от които предлага различни красоти и пещерни забележителности.

Жителите на пещерата

Пещерата е обитавана от предисторическия човек, а днес е подслон за три вида пещерни обитатели троглобионти – лъжескорпионът, който е голям сляп хищник, хранещ се с пещерни насекоми; дългокракият черен паяк сенекосец – Бурешиола буреши, който за разлика от обикновените паяци е паякообразно,  което не плете паяжини. Храни се с пещеролюбиви мухи и пеперуди. Крие се в пукнатини или гънките на сталактитите.; сляпо пещерно бръмбърче -Трентеевиела булгарика. В пещерата живеят и прилепи.

В миналото там е живял едрият зъбат и хаплив нощник. Поради електрифицирането на подземните пространства броят на прилепите е намалял.

Проучване на пещера Съева дупка

пещерни забележителности

карстов район около пещерата

Неизвестно е кога и от кого е открита пещера „Съева дупка”, но в края на турското робство е била известна на местното население. Подробно проучване на пещерата, в резултат на което е изработен план, надлъжен профил и цялостно описание, е извършено от пещерна бригада Т. Павлов. Пещерата е оформена в потъващи на север титонски варовици, които имат значителна мощност и богато съдържание на калциев карбонат. Имат сиво-бял цвят.

Установени са два етапа при образуване на пещерата. През по стария карстовите води са проникнали във въртопите и са създали кухините на най-високите пещерни зали. По време на по-младият етап, водите вече проникнали през по ниско разположените понори. Последвало земетресение. Освободените от водата пещерни зали са били украсени с разнообразни синтрови образувания, запълнени на места с пещерни седименти. При тогавашният по-топъл и влажен климат пещерната украса е била създадена бързо – образували се огромни по-размери сталактити, сталагмити и сталактони.

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С ДРУГИТЕ ОБЛАГОРОДЕНИ ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ И МНОГОБРОЙНИТЕ ПЕЩЕРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В СТРАНАТА)

Back to Top

фртг